Манов мед

Съществуват известни спорове по въпроса за произхода на маната от която се приготвя мановия мед.

 Една от версиите е, че маната се произвежда от преработката на дървесните сокове от членестоногите. Тази преработена мана пчелите събират и произвеждат меда.

Другата версия е, че маната която отделят самите дървета се събира от пчелите и се произвежда мановия мед.

По редица причини, чисто логическа обвързаност и поредица от факти, втората версия е достоверната.

От какво всъщност се приготвя мановия мед ( конкретизирам за странджанският манов мед, тъй като има различни видове манов мед).

Като манов мед се определя мед, който е събиран от пчелите от мана. Необходимо е да се поясни, че думата "мана" има много значения. Тя се среща като име на река, като заболяване по лозите, причинено от плесени, остров Мана в архипелага Фиджи. Последното не е случайно, тъй като в Малайзия и Полинезия мана означава някаква свръхестествена сила, чийто носител могат да бъдат хора, животни, духове и която служи за постигане на някакви близки цели - хубаво време, урожай, успех в битка, споделяне на любов и др. В България е разпространен терминът "манна небесна", който има най-общо значение като небесна благодат, изобилие от блага. Терминът мана е доста близък до манна, което означава храната, която е изпратил бог на народа Му в пустинята.

Мановият мед се приготвя от сладка течност, която пчелите събират от някои видове растения, като дъб, клен, върба, бор, смърч, ела, бряст, круша, вишня и др. Тази сладка течност се нарича мана, от където идва и името на меда- манов мед. 

Маната се отделя от проводящите тъкани на листата и прилистниците на растенията при специфични климатични условия. Освен че пчелите я събират, редица членестоноги също се хранят с нея, като изсмукват сладкия сок от листата. Установено е, че там където се правят пробиви за смучене на сок, дълго след това продължава да изтича сладка течност. С тази си дейност членестоногите в техния разможителен период( пролетта) спомагат за добива на мана от пчелите, тъй като те не могат да изконсумират цялата мана която изтича след един техен пробив.

Освен това храносмилателната система на тези насекоми е специално устроена (както и при пчелите), поради което не всичкият сладък сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в тръба, която образува т.н. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да минават направо през нея навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха където се усвояват. От това описание се разбира, че няма как маната, която събират пчелите да е преработена от членестоноги. В един кратък период те спомагат, за увеличаването на количеството и чрез пробива на листата.

Мана се нарича също медна роса. По химичен състав тя съществено се различава от цветния нектар. Съществуват различия и в химичните, физичните и биологичните свойства на мановия и нектарния мед.

Маната е по- богата на високо молекулни захари, като трахелозата, рафинозата, глюкозата и фруктозата и особено мелицитозата, която е типична за нея и благоприятства кристализирането. Особено много в нея са декстрините. В мановия мед те са около 4-6 пъти повече от колкото в нектарния. 

Изследвания на редица автори показват, че в мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по- важни от които са аспарагинова киселина, аланин, аргинин, цистин, глицин, глутаминова киселина, хистидин, лизин, метионин и др. Най- съществената разлика между манови и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества В мановия мед те са от 5 до 9 пъти повече.